За моя голяма радост и облекчение най-накрая има промяна в бащинството на Сашо.
Бях доста отчаяна, както знаете, защото след като бяхме прекрасна двойка толкова години се оказа, че имаме проблеми следкато се роди Гого. Просто Сашето не знаеше как да се занимава с Гого. Мисля, че не му беше интересно от една страна, а от друга страна не знаеше какво да прави с него. Е, едни 10-15 минути все нещо ще се намери, но после наставаше скука и Сашо се заемаше с нещо друго, а Гошето пак при мене тичаше, което естествено ме изнервяше. Като добавим и факта, че Гого не се отделяше от мен... ми идваше в повечко. Дълго време така се ядосвах на Сашо,затова че цялата тежест по занимаването с Гого е изцяло върху мен, че избухвах по нищожни поводи, бях крива и изобщо нямах никакво желание да му обръщам внимание (което естествено влошаваше нещата). Имаше момент, в който си мислех, че единствения начин да не бъда непрестанно ядосана на Сашо е да го възприемам не като съпруг, а като любовник: от любовника не очакваш кой знае какво, не и да дели с теб грижите по отглеждането на детето. Очакваш да си прекарате добре и евентуално финансова поддръжка. От съпруга обаче очакваш да бъдете партньори - да си делите тежестите и грижите, да разчиташ на него, да се отделя специално внимание на детето и да го възпитава... Представях си за миг, че Сашо ми е любовник и яда ми отминаваше. Но все пак не мога да си представям цял живот, нали? В краят на краищата след периодични разговори, караници един ден му казах, че ако смята, че не съм права за нещата, които искам от него по отношение на времето му прекарвано с Гого, то нека да се консултира с някой, на когото има доверие. За щастие имаше под ръка един приятел, който смятам, че му даде добри съвети относно бащинството. Зная само едно от нещата, които му е казал: "Ти трябва сам да решиш да отделяш време на малкия. Никога няма да си достатъчно свободен, за да се занимаваш с него. Ти трябва да решиш да отделяш определена част от времето си да си с него." Дори само това да му е казал, пак е достатъчно. Чудесно е да има един разумен приятел около мъжа ти, когато е нужно. ... И има промяна. В последните две седмици Сашето определено отделя много повече време, което прекарва пълноценно с Гого. Първо от време на време излизат заедно - най-често до Пикадили, където Гого се вози на количка, докато баща му пазарува. А също така до офиса на татко му, където ... не зная какво точно правят, но си прекарват много добре - това си личи по блесналите очичики на Гошето ,когато се прибират. Също така вече, когато се върне от работа Сашо отделя време за Гошката - когато повече, кога по-малко, но го прави! Боричкат се, или си играят с количките, и Сашо вече не изглежда отегчен! Ура!... Гошето вече много търси татко си - обича да правят нещата "по мъжки", тоест те двамата, без мен. "Татко, айде къпеме по мъжки! Много хубаво беше!" (Много му е харесало последния път. ) Ако се случи да се облекат почти еднакво - примерно с тъмни джинси и светли блузи, Гошето грейва: "Виж, татко, много приличаме!" Много си приличат - тоест облечени са еднакво! Гошето възнаграждава татко си за усилията, като показва голяма привързаност и обич към него. Радвам се, защото преди Сашо се оплакваше, че Гого не му обръщал внимание! Е, каквото посееш - това ще пожънеш! Сега вече Гошето му обръща мноооого внимание. Всичко това е прекрасно! Първо, защото така аз мога да свърша това-онова вечер като готвене, чистене , а съответно през деня съм по-спокойно и свободна. Също така съм щастлива, е между Сашо и Гого вече има още по-близки и сърдечни отношения. А крайния ефект от това е... е, сещате се - подобряване на брачните взаимоотншения - разположена съм за интимни приключения. На това му се казва с един куршум три заека - детето е щастливо, жената - доволна, мъжа - удовлетворен!
0 Comments
Нещата с акането май се оправиха.
Вчера Гого ми каза, че има ако, докато бяхме у дома и се изака на гърнето без проблем. Днес бяхме навън по пътя за протеста и отново му се доака, и акахме до едно дръвче - без проблем. Май нещата се оправиха. Е, разбира се акотата ги прибирам, когато сме навън в торбичка и после тайничко ги изхвърлям. Правя го не само заради Гошето, но и от чисто хигиенична гледна точка. На мен не ми е приятно да виждам (с извинение) лайна по улиците и дръвчетата - все пак на акото не е написано дали е от дете или от някой друг... Продължаваме да ходим на протести двамата с Гого, а понякога и Сашо идва, когато успее.
Гого вече знае най-важните думи на протеста:"Отавка!", "Мафима!" и "Ибои". Но за него основно очарование представляват "пейските кои и мототи", заради които с най-голямо желание ходи на протестите. Уморявя се доста, защото и вика, и кара колело и тортинетка... И после като се приберем. е готов за лягяне. Днес ходихме цялото семейство на протеста срещу правителството и ЗА промяна. Досега не смеех да заведа Гого, защото той е чувствителен към шумовете и често се стресира от резки и силни звуци, а на протестите се вика и се свири. Обаче все пак реших, че не можем да си останем у дома, след като искаме нещо да се промени. Затова решихме да отидем, а каквото стане. Когато Гого беше на половин годинка ходихме на протестите срещу шистовия газ. Миналото лято пропуснахме - нямаше такива. Но сега условията, както знаете, са идеални за протестиране (това в кръга на шегата).
И така бяхме на плаж и оттам директно на протеста. малко закъсняхме и се наложи да догонваме шествието, но се включихме на финалната права. За моя изненада Гого не се стресна, нито се разплака и дори не каза: "Мамо, много шум!", както обикновено. Аз го подготвих предварително, като му казах, че отиваме да протестираме срещу правителството и ще викаме със всички ОСТАВКА! А той се въодушеви. Така и стана - пресрещнахме шествието и се включихме на опашката. На Гошето много му хареса ескорта от " пески коли" и "пески мототи". Вървяхме доста, викахме, свирихме.... А накрая дори повикахме и у дома. Утре пак ще сме на линия. Много ми се иска повече хора да излязат. Защото мисля, че всички искат промяна. Затова и всички трябва да поемем отговорността за тази промяна. Ако на един протест не можем да отидем, не можем и да искам кой знае какво да се промени. Днес Гого става на 2 г. и 4 м.
Точно днес той за първи път ми каза, че ме обича, без да го питам или да му казвам нещо.: Събудихме се сутринта и Гого сука, както обикновено. После се претъркаля през мен от другата ми страна и се отпусна на гръб. Погледна към прозореца и прошепна: - Гого обитя мама. Отначало не разбрах какво каза. Наведох се към него и нежно го попитах: - Какво Гошенце? Не те разбрах, какво каза, маменце? - Гого обитя мама! - малко по-силно каза той, като продължаваше да гледа към прозореца! - Ооо, Гошенце, и мама много обича Гого! Много, много! - Гого обитя мама, Гого обитя тати! - пак каза Гошето, мааалко по-високо и ми се усмихна. - Гошенце, ти си най-прекрасното детенце на света! Чудно детенце, обичам те, мамо, много те обичам! - Ного! - повтори Гошето, като вдигна ръчичка над главата си, за да покаже колко много. Сега, тъкмо преди да заспи се гушна в татко си (Сашо също вече си беше легнал, защото е много изморен). Гушна се, а Сашо го прегърна и го погали по гръбчето. Гого сложи ръчичка на врата му и му каза: - Гого обитя тати! Сашо затвори очи и притихна. Мисля ,че се развълнува много.... Малко след това когато Гошето посука малко, се обърна с лице към стената и заспивайки повтори: - Гого обитя мама... Гого обитя тати... Притихна и заспа. Правя снимки...
Правя клипчета... Опитвам се да запечатам миговете на детството на нашето момченце. Но е толкова трудно да хвана точно онези най-сладки, най-трогателни, най-мили мигове! Погледите, тембъра, мимиките, сладкия смях... Ах, как искам да ги запомня, да ги запиша в харда на ума си. Толкова е интересен сега , толкова е очарователен!... Всеки ден - нови изненади... Чудя се дали цял живот ще е така?! Той е толкова обичливо хлапе! И толкова го обичам! Има нещо специално в него. Някакво особено благоволение и благодат! Как го разбирам ли? По особената мъдрост, с която схваща нещата, които му говоря. По поведението му, което се отличава с разумност и здравомислие. По душата - деликатна и чувствителна, която може да се разтъжи само докато чета Грозното патенце (а е само на две години!). По интелигентността му... Той е съвършеното творение - най-доброто от нас двамата със Сашо! Истински дар! Да бъда ежедневно с Гошето - като че ли вече не е толкова трудно. Мисля си за първата година, след като се роди - въпреки, че бях очарована от малкото ми момче всъщност ми беше доста трудно. В семеен план изпитвах доста трудности, които не можех и да споделя със Сашо. Цели осем месеца напрежението между нас се трупаше, докато накрая нещата се оправиха.Сега, когато съм много успокоена се връщам назад към първите месеци, когато Гошенката се роди и съжалявам че не успях да се насладя на най-нежните първи месеци, защото бях под постоянен стрес - отначало заради родилния дом, после понеже не се получаваше с кърменето и постоянно се цедях (и страдах от недоспиване), после когато Гошката спря да ака и месеци наред броях дните от 1 до 4 (защото ако не се изходеше три дни му давах Дуфалак на четвъртия)...Освен всичко това се чувствах и относително самотна, защото нямам приятелки на моята възраст, които да са с малки деца.Затова днес ми е много по-добре. Обичам Гогето и ми е забавно с него. Уморявам се, защото той много повече се движи. Но вече ми се случва спокойно да поседна на някоя пейка, а той да си играе наоколо. Вече имам възможност да свърша нещо, макара и не дейности, изискващи съсредоточаване. Отслабнала съм. Вчера, когато прибирах зимните дрехи и вадих летните, извадих и един куфар с любими мои дрехи, специално ушити за мен от майка ми, отпреди 12-15 години. Почти всички дрехи ми станаха. 64 кг съм. Имам някои страхотни рокли, много стилни ,като една черна права рокля, с бяла яка и маншети и дълбоко деколте. Но къде ли да я нося? Тя е и секси и строга - има специално излъчване.. Но не става за разходки в морската :-))) Все пак останах удовлетворена, че влизам в тези дрехи. Сега ако мога и да си върна формите от преди да забременея, ще е прекрасно, но спорт трябва... Не става току-така.Така - с по-малко килограми се чувствам превъзходно. По-леко ми е, не се уморявам толкова, мога да правя всичко с по-малко усилия. Сега си мисля, ако забременея пааааак... Пак качване на кг., пак отново всичкооо, на моите 45 години....Ще видим.
Имаше време, когато се чувствах ощетена, че почти само аз съм ангажирана с гледането на Гошето. Сашо си ходеше на работа, а като се прибере му се порадва малко и готово! Не можех да си почина, да отида някъде или да направя каквото и да било. То и сега не мога да се доредя да отида до фризьор, та сама се подстригах онзи ден...
Но тия дни си мислех, колко съм привилигирована! За това, че мога всеки ден да прекарвам часове с нашето момченце! Аз виждам и чувам всички негови промени - новите му думи и изрази, които се множат и променят буквално всеки ден, новите му изражения, новото му ниво на разбиране, гушкам го, целувам го, общувам с него... А Сашо сега е ощетения. Той работи по цял ден и го вижда само за малко, вечер, или ако се прибере по някое време през деня, но пак за малко... Аз му разказвам какво сме правили, къде сме ходили, какво е направил днес Гого, какво е научил, на какво съм го научила...И наистина - намирам това за привилегия, за някаква особена почит от Господ - да бъде пряк, близък свидетел на неговото израстване... Изпитвам радост и блаженство когато го виждам да се смее, да ме поглежда шеговито или хитро, да ме вика или да играе с мен. Радвам се, че съм изпитала по най-силния начин тия видове любов - да обичам съпруга си буквално до смърт, да обичам детето си с цялото си сърце, да обичам Бог с цената на всичко!... Щастлива съм, че не се налага да ходя на работа, да откъсвам насила детето от себе си, или пък да отсътвам и да го виждам само вечер. Наистина имам трудни моменти, когато не успявам да сготвя, да почистя или да свърша нещо по фирмата, защото Гого непрестанно ме прекъсва. Тогава леко се изнервям.... Вечер, когато съм вече уморена, а бързам да довърша несвършеното, а той иска внимание (и също е вече уморен), също понякога ми става нервно и дори се случва да викна! Но всичко това остава на заден план - като нещо несъществено, в сравнение в удоволствието и радостта да го прегръщам и да се радвам на това прекрасно детенце! Наистина Господ ми възвърна за сълзите и тъгата през годините, когато нямах деца. Даде ми син, който всеки ден ми носи радост, и радостта ми стана много повече, отколкото са били сълзите ми. Наистина Неговата милост трае до века! Както каза преди време един наш познат с нотка на разочарование:
"Е, оказа се че и нашето дете е като всички останали деца!" Когато беше болен преди месец Гого си седя повече време у дома. И в скуката реших да го поразсея, като му пуснах филмчето Дора изследователката. Е, това беше! Закачи се! Сега Дора му е любима и иска да гледа по някоя серия поне 2-3 пъти дневно. Като се има в предвид че една серия е от по 20 линути, разбирате, че се събира доста време в гледане. Което хич не ми харесва. Наистина - много ми е удобно. Мога пре-спокойно да си свърша някоя работа, дори мога и да почета или да блогвам или нещо друго. Но не ми харесва, че Гошето харесва толкова да стои пред компютъра и да гледа Дора Изследователката. Успокоява ме само факта, че поне филмчето е съвсем, съвсем уместно, и дори полезно, защото учи децата на цветовете, да броят, и дори на испански. ООООбачееее...Докъде ще я докараме така? За сега на Гого са му известни около 10 епизода и ги въртим тях. Нарочно избягвам да му пускам каквито и да е други филмчета, че не се знае докъде ще се стигне. А, то е ясно - до забрани. А не искам да стигаме до там. По-добре да не открива новите възможности, поне за сега. Иначе пак си четем книжки, играем и прочие... Дано сега като се стопли и прекарваме повече време навън да забрави за фирмчетата. Днес се запитах дали пък проблема с отбиването не е в мен? В смисъл че човек като си науми нещо, го прави и толкова. Може пък аз самата да не искам да спра да кърмя все още? Когато това ми хрумна се опитах да се вгледам навътре в себе си. Осъзнах, че ми е неприятно да съм под натиска да измислям какво да правя, за да спирам Гошето да суче. Наистина ми е стресиращо цялото това мислене как да постъпя, как да го залъгвам, неприятно ми е, че ще се налага да търпя плакането му и прочие... Всъщност оказва се, че май не искам да спирам кърменето. Защо да го спирам, когато ми е толкова добре и удобно. Чудя се как ще приспивам Гошето когато спре да го кърмя. Сега даспива за има-няма 10 минути. Започва да суче и .... айдееее. Как ще става това приспиване когато вече Гошката не суче? Сигурно ще е мъка.... А и тези мили моменти, когато гушкам Гошенцето, а той е притихнал и напълно отпуснат, тази близост... вече няма да я има. Мхмх, не че точно това е проблем.... Но... не зная, и аз самата не се разбирам. Но у мен има някаква съпротива. И затова не мога да взема решение и да предприема твърди конкретни мерки.
Иначе планирах да премахна първоначално кърменето след обедния сън - все отнякъде трябва да започна. Това ми се вижда най-лесно... В момента съм в процес на преосмисляне. Ще трябва да реша каков искам твърдо. Няма пълно щастие! Като съм родила на толкова години, ще трябва да се примиря с някоинеща. |
Categories
All
Archives
November 2016
|